Направо към съдържанието

Димитър Ганев (политолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ганев.

Димитър Ганев
български политолог

Роден

Националност България

Димитър Асенов Ганев е български политолог и политически коментатор[1][2], доктор по политология, автор на книгата „Пътят към конституцията“[3] и съосновател на изследователски център „Тренд“[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ганев е роден на 15 октомври 1986 г. във Варна. През 2005 г. завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ в родния си град.

Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Защитава магистърска теза на тема „Политическият проект за демокрация, обсъждан на Кръглата маса“.

Академична дейност[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г. Темата на дисертационния му труд е „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция (1990 – 1991)“[5]. В рамките на работата по дисертация си публикува научни статии в различни сборници, свързани с първите години на българския преход.

От 2015 г. е хоноруван преподавател по политология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а от април 2020 г. Димитър Ганев е главен асистент в катедра „Политология“ на СУ по направление „Модерни политически системи и институции“. Член е на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски" от 2023 г[6].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ганев е стипендиант на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер“ в периода 2008 – 2012 г. В периода между 2012 и 2013 г. е заместник-председател на клуба на стипендиантите. През април 2013 г. е избран за негов председател с едногодишен мандат[7].

През 2011 – 2012 г. координира работата[8] по проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и други страни от бившия Източен блок, които понастоящем са членки на Европейския съюз. Изследването е публикувано през 2014 г. от унгарския учен Péter Bajomi-Lázár в книгата Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe[9].

Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. В същия период се присъединява към института „Иван Хаджийски“ и става участник в ежемесечните вътрешно и външнополитически анализи на института[10] заедно с проф. Петър-Емил Митев, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев и политолозите Първан Симеонов и Борис Попиванов.

От октомври 2017 г. до ноември 2019 г. е заместник главен редактор на българското научно списание за политика и култура „Conservative Quarterly[11], където участва в редакционната дейност на списанието и подбора на теми.

През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“[12] заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Научни статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганев, Д., Формирането на новата политическа система в България и ролята на Кръглата маса, сп. „Политически изследвания“, 2011, бр. 1 – 2, стр. 133 – 143.
  • Ганев, Д., Българският политически проект за демокрация, обсъждан на Кръглата маса, сб. „Демокрация, ценности, идентичност“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, стр. 46 – 60.
  • Ганев, Д. Предпоставки за свикването на българската Кръгла маса, ел. сп. Реторика и комуникации, 2013.
  • Ganev, D. The Bulgarian Round Table And Its Contribution To the Constitution of 1991, ENRS, Remembrance and Solidarity, Studies in 20th Century European History, 2014, p. 211 – 221, European Network Remembrance and Solidarity.
  • Ганев, Д., Стефанов, А. Европейският съюз между интеграцията и националните интереси., сб. Бъдещето на ЕС – ново начало или предизвестен край?, СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация за свободата „Фридрих Науман“, 2016, стр. 40 – 47.
  • Ганев, Д., Стефанов, А., Славкова, Е. Ценностните нагласи на българите, сп. Conservative Quarterly, 2017, книги 3 – 4, стр. 137 – 162.
  • Ганев, Д. Редовни парламентарни избори 2021 г.: Електорална динамика и предизвикателствата пред основните партии, сп. „Политически изследвания“ 2021 , бр. 1 – 2, стр. 58 – 74.
  • Ганев, Д., Българската политическа култура: пластове на формиране, сп. Философия, книжка 4/2023, година XXXII, стр. 394-411

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горещите теми от последните седмици – думата имат политолозите, Българска национална телевизия, "Референдум с Добрина Чешмеджиева, 13 март 2018.
  2. Политолог: ГЕРБ запази своята повърхност като тефлонов тиган, Нова телевизия, 17 ноември 2017.
  3. Политолог написа историческа книга като социолог, 24chasa.bg, 21 март 2018.
  4. Изследователски център „Тренд“ – Кои сме ние? // Посетен на 28.04.2020 г.
  5. Публична защита на дисертационен труд на Димитър Асенов Ганев, за присъждане на научна и образователна степен „доктор“, професионално направление: 3.3. Политически науки, на тема Политически и институционални фактори в процеса на изготвяне и приемане на българската Конституция (1990 – 1991). Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Философски факултелт. Архив за уч. 2016/2017 г. Защитили за уч. 2016/2017 г. 4 ноември 2016 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  6. Състав на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски"
  7. Председатели на клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер“, Фондация „Конрад Аденауер“, Председателски мандат 2013 – 2014 г., посетен на 14 април 2018 г.
  8. Bajomi-Lázár, Péter. Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe[неработеща препратка]. стр. vii. Будапеща. Central European University Press, 2014.
  9. Bajomi-Lázár, Péter. Party Colonisation of the Media in Central and Eastern Europe. Budapest, Hungary. CEU Press, 2014. ISBN 978-963-386-041-0
  10. Симеонов, Първан. Димитър Ганев става част от аналитичната група на института „Иван Хаджийски“[неработеща препратка]. Институт по социология „Иван Хаджийски“. София. 2012 г. Посетен на 14 април 2018 г.
  11. Сп. „Conservative Quarterly“, книга 3 – 4. Есен-зима 2017, София, Ciela, 2017.
  12. Изследователски център „Тренд“. Информация за основателите. 2016 г. Посетен на 14 април 2018 г.